Mrs. Kristin Stoyanova Yurukova
РЪЧЕНИЦАТА НА ИВАН МЪРКВИЧКА Когато музиката достигне до ръба на съществуващото, до дъното на клетките, телата потръпват като мълнии и намират пулса, пулсирането на слънчевия кръг и се въртят около земята и около себе си, докато се нажежат до черно слънце и протуберансите му сами изстрелят танцъорите напред и назад във времето. И самият Баучер не може да се пусне от “Ръченицата”, в нея завинаги е Танцъорът на Мърквичка. В Чехия не са зърнали своя Ян да се мерне, откакто се е разрисувал като бесен в България. /Какво ли пък толкова им е намерил на българите!/ Близко е до ума - платено му е в звонк. “Нашите селяни не са облечени като князе и то от най-древните, нито са прикачени към слънцето със звънтящо злато и сребро като тях” - бранил се Мърквичка, докато продължавал да рисува ритуалните им жестове, видяни сякаш в неоткритите още Казанлъшки гробници. - “Тази древност ме е приковала на техния олтар. От нея пускане няма, както от ръченицата. Хванал съм се вече на хорото.” А гласът му намира думите си в гласа на България - художникът е свидетел по съдебен процес за мъките на българите в Македония, останала извън пределите на Българско.
Read this work at the World Public Library (library card needed).